Йохан Пахелбел съчини Канон в Ре мажор ок. 1680–1690. Неговият ученик Йохан Себастиян Бах по-късно използва неговата басова линия (остинато) като основа за собствените си Канонични вариации и трио соната.
Никой друг голям barok/класицизъм/романтизъм композитор не е използвал директно канона. Той падна в забрав до 20-вековните записи (особено версията на Жан-Франсуа Паяр от 1968) събудиха ревивала.
От 1970-те насам акордната прогресия на Канона (I–V–vi–iii–IV–I–IV–V) прониква:
Така: Бах използва басовата линия; всички след това използват прогресията. Съвременната слава на канона е феномен на ерата на записите.