Историците често наричат Аксиалната епоха като период на значителна интелектуална и културна трансформация, настъпила в различни региони на света около 6 век пр.н.е. Терминът е въведен за първи път от немския философ Карл Ясперс в книгата му „Произходът и целта на историята“ (1949 г.).
Причини за неговата важност:
1. Религиозни и философски развития: По време на Аксиалната епоха е имало възход на нови религиозни и философски идеи и практики. Това включва появата на големи религиозни традиции като будизъм, конфуцианство, индуизъм, джайнизъм, юдаизъм, даоизъм и зороастризъм. Тези системи от вярвания наблягат на индивидуалната духовност, етика и интроспекция.
2. Научни постижения: Тази епоха също е свидетел на значителен научен напредък, включително принос в математиката, астрономията, медицината и инженерството. Развитието на писмените документи и разпространението на грамотността улесняват разпространението на знания и идеи.
3. Урбанизация и политическа промяна: Аксиалната епоха е белязана от нарастваща урбанизация и появата на мощни империи и градове-държави. Тези промени доведоха до промени в политическите структури и социалната организация.
4. Културен обмен и взаимодействие: С увеличената търговия и комуникация, различни региони на света преживяха културен обмен и взаимодействия. Това доведе до смесването на идеи и практики, обогатявайки допълнително културното многообразие.
5. Морални и етични разсъждения: Аксиалната епоха се характеризира с дълбок размисъл върху моралните и етични ценности. През този период се развиват етични системи и кодекси на поведение, които наблягат на човешката отговорност и състрадание.
Като цяло Аксиалната епоха се разглежда като трансформиращ период, който полага основите на много от културните, религиозни и философски традиции, които продължават да оформят човешката цивилизация и до днес.