Петте гиганти, които изградиха ДНК на комедията на Руин Уилямс
Руин Уилямс не изникна от нищо. Той изучава, „краде“ и синтезира пет комедийни титани – след което ускорява резултата с манична скорост и гласов обхват, единствено негови.
- Джонатан Уинтърс – „Промени живота ми.“ Майстор на импровизацията с характери, звукови ефекти, спонтанно изграждане на светове. Уилямс го нарича „изворът.“
- Ричъард Прайор – Безстрашна правда, преодоляване на расистки/социални граници, сурова уязвимост като комедия. Уилямс: „Той отиде там, където никой друг не би отишъл.“
- Джордж Карлин – Лингвистична прецизност, контркултурна философия, „комик за мислещи“. Уилямс обожава архитектурата под виците.
- Уди Алън – Интелектуални неврози, литературни референции, неврозен персонаж като изкуство. Уилямс: „Комикът на писателите.“
- Мел Брукс – Майсторство на пародия, абсурд, историческа сатира, „лудиякът“. Уилямс обича театралния мащаб.
Синтезът
Уилямс слива: пластичността на Уинтърс + смелостта на Прайор + интеликта на Карлин + неврозата на Алън + шоуто на Брукс – след което добавя:
- Непрецедентна скорост (импровизация-стъндъп-характер за секунди)
- Гласов обхват (акценти, същества, машини, знаменитости)
- Емоционален достъп (комедия като съсед на скръб)
Доказателство в практиката
Той ги кредитира експлицитно през цялата си кариера, често изпълнява трибюти. उनховото влияние обяснява обхвата му: стъндъп, импровизация, характерна работа, драматическа игра, гласова актьорска игра – всички с корен в изучаване на масьорите, след което ги надбягва.