Случайният танц, известен също като контактна импровизация, е форма на импровизиран танц, който включва двама или повече танцьори, движещи се в близък физически контакт един с друг. Танцьорите използват телата си, за да изследват възможностите за движение, връзка и комуникация и да създават спонтанни и непредсказуеми танцови поредици.
Случайният танц често се практикува като форма на медитация или себеизразяване и може да се използва за развиване на физическо съзнание, координация и баланс. Може да се използва и като инструмент за изследване на взаимоотношения и граници и за насърчаване на доверие и комуникация между танцьори.
Случайният танц е сравнително нова форма на танц и е повлиян от различни източници, включително модерни танци, балет, йога и бойни изкуства. Често се изпълнява в неформална обстановка, като студиа, семинари и фестивали, и може да се ползва от танцьори от всички възрасти и способности.
Ето някои от основните принципи на танца случайно:
* Контакт :Танцьорите се движат в близък физически контакт един с друг, като използват телата си, за да се подкрепят, направляват и предизвикват взаимно.
* Импровизация :Танцьорите се движат спонтанно и без предварително планирана хореография, което позволява на танца да се разгърне естествено и органично.
* Изследване :Танцьорите използват телата си, за да изследват възможностите за движение, връзка и комуникация.
* Информираност :Танцьорите обръщат внимание на собствените си тела и телата на своите партньори и на усещанията, които възникват от техните взаимодействия.
* Доверие :Танцьорите трябва да се доверяват един на друг, за да се движат безопасно и ефективно в близък физически контакт.
* Комуникация :Танцьорите използват телата си, за да общуват помежду си, както вербално, така и невербално.
Танцът случайно може да бъде предизвикателно, но възнаграждаващо изживяване и може да предложи на танцьорите уникален начин да се свържат със себе си, с другите и със света около тях.