1. Моделиране :Инструкторът демонстрира задачата, докато излага своите мисли, планове и стратегии за решаване на проблеми стъпка по стъпка. Това осигурява модел, който учениците да наблюдават и имитират.
2. Устно самообучение :Учениците започват да работят по задачата, като изказват собствените си мисли и действия на глас. Това им помага да развият вътрешна реч и да осъзнаят когнитивните си процеси.
3. Тихо самообучение :Когато учениците стават по-опитни, те постепенно преминават от явна вербализация към мълчалив самостоятелен говор. Те продължават да използват вътрешната реч, за да ръководят своето мислене и стратегии.
4. Избледняващо самообучение :Докато учениците развиват овладяване на задачата, те намаляват честотата на своите самоинструкции. Те разчитат повече на автоматична и ефективна саморегулация без необходимост от постоянни изрични инструкции.
5. Обобщение :Уменията и стратегиите, научени за една задача, се прилагат към други настройки и ситуации за решаване на проблеми. Учениците се научават да обобщават своите способности за самообучение в различни контексти.
Като следват тези стъпки, учениците развиват метакогнитивното съзнание и уменията за саморегулиране, необходими за независимо учене и ефективно решаване на проблеми.