1. Нашествието на Наполеон в Испания (1808):
Това събитие се оказа най-значимият катализатор. Той създаде вакуум на властта в Испания, отслабвайки колониалната администрация и предоставяйки възможност на латиноамериканците да отстояват своята независимост.
2. Идеи на Просвещението:
Философиите на Просвещението за свобода, равенство и народен суверенитет се разпространиха в Латинска Америка, повлиявайки на интелектуалците и вдъхновявайки призиви за независимост.
3. Оплакванията на креолския елит:
Креолците (хората от европейски произход, родени в Латинска Америка) бяха все по-разочаровани от испанската политика, която облагодетелстваше peninsulares (хора, родени в Испания). Чувствали са се изключени от властови позиции и са се сблъсквали с дискриминационни практики.
4. Икономически различия:
Испанската колониална система силно облагодетелства Испания, източвайки ресурси от Латинска Америка и задушавайки икономическия растеж. Това подхранва негодувание и желание за самоуправление.
5. Военни успехи:
Ранните победи в битки срещу испанските сили, като битката при Бояка през 1819 г. от Симон Боливар, повишават морала и вдъхновяват други въстания.
6. Местна и африканска съпротива:
Коренното население и поробените африканци изиграха решаваща роля в бунтовете, като често се биеха заедно с креолците и допринесоха значително за борбата за независимост.
7. Ролята на "Criollos" (креоли):
Креолски лидери като Симон Боливар, Хосе де Сан Мартин, Мигел Идалго и други се очертават като силни фигури, които осигуряват политическо и военно лидерство, артикулирайки стремежите за независимост и мобилизирайки населението.
Докато нахлуването на Наполеон в Испания действа като основен задействащ фактор, съвкупността от тези фактори в крайна сметка предизвиква широко разпространените бунтове в Латинска Америка, водещи до евентуалната независимост на повечето испански колонии.