Имало едно време красив и тих град на име Бела-Виста. Намираше се в планината и беше заобиколен от буйни гори. Градът беше пълен с дружелюбни, трудолюбиви хора и всички се познаваха.
Един ден млад мъж на име Хуан пристигна в Бела-Виста. Той беше мистериозен и самотен чужденец, който никой не беше виждал преди. Хуан се настани в малка колиба в края на селото и не общуваше много с другите селяни.
Селяните бяха любопитни за Хуан и искаха да научат повече за него. Но той беше много резервиран и не говореше много. Въпреки това селяните започнали да забелязват нещо странно в Хуан. Той сякаш винаги ги наблюдаваше, сякаш ги наблюдаваше.
Един ден Хуан изчезна. Селяните го търсили навсякъде, но не го намерили. Те започнаха да се тревожат за него и да се чудят дали не се е случило нещо лошо.
На следващия ден Хуан се върна в града. Беше мръсен и в дрипи и изглеждаше ужасно. Селяните се изненадали да го видят и го попитали какво се е случило с него.
Хуан им каза, че се е изгубил в гората от дни и че е преживял много трудности. Селяните с облекчение го видяха обратно и му помогнаха да почисти и да се облече.
След това Хуан започна да се отваря към селяните. Той им разказа за миналото си и за живота си. Селяните научили, че той е интелигентен и мил човек, и започнали да му вярват.
Хуан остана в Бела-Виста и стана член на общността. Той се влюбил в млада жена на име Мария и те се оженили. Създадоха семейство и заживяха щастливо.