Някои хора смятат, че значителна част от рапърите точно описват своите реални преживявания и борби в своите текстове. Те твърдят, че много артисти идват от трудни обстоятелства и използват музиката си като канал за изразяване на собствената си реалност. Например, рапъри, които са израснали в бедна или престъпна среда, може да рапират за своите предизвикателства, лични триумфи и стремежи за по-добър живот.
От друга страна, други твърдят, че някои рапъри може да преувеличават или изфабрикуват житейския си опит за артистичен ефект или шокираща стойност. Хип-хопът често включва елементи на разказване на истории и игра на думи, което позволява на артистите да създават сложни разкази, които могат или не могат да бъдат изцяло фактологични. В този контекст е изключително важно да се прави разлика между художественото изразяване и буквалната истина.
В обобщение, мненията за това колко рапъри наистина живеят това, за което рапират, могат да варират значително и няма еднозначен окончателен отговор. Някои слушатели ценят автентичността и се свързват с артисти, които черпят от собствения си живот, докато други ценят умната игра на думи и креативното разказване на истории, дори ако те са изцяло измислени или се основават на реалността.