Диско сцената беше свързана с уникална мода и начин на живот, който включваше обувки на платформа, камбанки, блясък и ярки танцови движения. Дискотеките, като Studio 54 в Ню Йорк, се превърнаха в популярни места за срещи на светски личности, знаменитости и широката публика.
Диското доби огромна популярност в средата до края на 70-те години на миналия век, като емблематични песни като „Stayin' Alive“ на Bee Gees, „I Will Survive“ на Gloria Gaynor и „Le Freak“ на Chic моментално се превърнаха в хитове. Влиянието на жанра се разпространи в световен мащаб и диско музиката стана синоним на партита, танцови клубове и безгрижно отношение.
Въпреки това, в края на 70-те години на миналия век започва реакция срещу диското, като критиците го определят като повтарящо се, повърхностно и лишено от художествени качества. Това настроение кулминира в прословутата „Нощ за разрушаване на дискотеки“ в Comiskey Park в Чикаго, където бяха унищожени хиляди диско записи.
Въпреки обратната реакция, диското остави трайно влияние върху музиката и културата. Влиянието му може да се чуе в много съвременни денс и поп жанрове, а диско ерата често се помни като време на безгрижно удоволствие, жизнена мода и цялостно празнуване на живота.