История:
Смята се, че танцът е възникнал през 18 век. Говори се, че танцът е създаден от група фермери, които празнували добра реколта. Фермерите използваха бамбукови пръчки и глинени съдове като реквизит, за да създадат оживен и енергичен танц.
Ефективност:
Танцът обикновено се изпълнява от група от мъже и жени танцьори. Танцьорите носят цветни костюми, които са украсени с мъниста, пайети и други декорации. Мъжете танцьори носят камиси (ризи), панталони и каданг-каданг (шалове), докато танцьорките носят сая (поли), тапи (обвивки) и камиса.
Танцьорите носят реквизит, който включва bangas (глинени съдове), salidsid (бамбукови пръчки) и palakpak (бамбукови хлопки). Bangas се пълнят с вода и salidsids се използват за удряне на bangas, създавайки ритмичен звук. Palakpak се използва за добавяне към ритъма на танца.
Танцът обикновено се изпълнява на открито пространство, като площад или двор. Танцьорите образуват кръг и се движат в посока обратна на часовниковата стрелка. Стъпките на танца са доста прости и лесни за следване, което го прави популярен избор за социални събирания и обществени събития.
Музика:
Музиката за banga-salidsid обикновено се изпълнява на рондала, която е традиционен филипински струнен ансамбъл. Рондалата се състои от китара (китара), бандурия (мандолина), лауд (лютня) и октавина (укулеле). Музиката е жива и оптимистична и спомага за създаването на празнична атмосфера.
Културно значение:
Танцът банга-салисид е важна част от филипинската култура. Той е символ на богатата история и традиции на страната. Танцът често се изпълнява на фестивали и други специални събития и е популярен избор за социални събирания и обществени събития.