Дъждовният танц Bambara, известен също като "Djo", е традиционен танц, изпълняван от хората Bambara от Западна Африка, предимно в Мали и Буркина Фасо. Смята се, че произхожда от анимистичните вярвания на Бамбара и се изпълнява за призоваване на боговете на дъжда и предизвикване на дъжд през сухия сезон.
Djo обикновено се изпълнява от жени и мъже, като жените формират по-голямата част от танцьорите. Танцьорите носят цветни дрехи, често украсени с мъниста, черупки и други аксесоари. Танцът включва ритмични движения, пляскане с ръце и пеене на традиционни песни и песнопения, които призовават боговете на дъжда.
По време на танца участниците имитират движенията на дъжд, който пада от небето, с протегнати ръце и люлеещи се ръце. Танцът е придружен от барабани и свирене на традиционни музикални инструменти, като джембе, балафон и нгони.
Джо не е просто танц; това е значимо културно и духовно събитие, което сплотява общността. Той служи като начин за хората от Бамбара да се свържат с наследството на предците си и да изразят своята благодарност за благословията на дъжда, което е от решаващо значение за техния земеделски поминък.
2. Танцът на зулуския дъжд
Дъждовният танц на Зулу, обикновено наричан "Umgqumo ka Shaka" или "Inkundla yoMoya", е традиционен танц, практикуван от народа Зулу в Южна Африка. Има голямо културно и духовно значение в зулуското общество и се изпълнява, за да успокои духовете на предците и да търси благословии за дъжд.
Смята се, че Umgqumo ka Shaka произхожда от управлението на крал Шака Зулу в началото на 19 век. Според зулуската митология крал Шака получил божествено напътствие чрез сънища, инструктирайки го да изпълни специфичен танц, за да предизвика дъжд.
Хорото се играе от мъже и жени, които се събират на обособено открито място. Включва ритмично тропане с крака, пляскане с ръце и пеене на традиционни песни, които възхваляват предците и ги умоляват да пратят дъжд. Танцьорите често носят традиционно облекло, включително ленти за глава и дрехи от животинска кожа.
По време на Umgqumo ka Shaka участниците образуват кръг и се движат по синхронизиран начин, като движенията им наподобяват изливащ се дъжд. Танцът може също да включва използването на свещени предмети, като копия и щитове, за да се засили духовната връзка с предците.
Дъждовният танц на Зулу е не само церемониално събитие, но и израз на единство, културна гордост и вяра в силата на напътствията на предците. Укрепва връзките в зулуската общност и засилва вярата във взаимосвързаността на природата, духовността и благосъстоянието на хората.