Първите дни на хип-хопа бяха доминирани от блок партита. Това бяха големи улични събирания, където диджеите поставяха грамофони и пускаха записи. Хората танцуваха, рапираха и танцуваха брейк на музиката и атмосферата винаги беше наелектризирана.
Един от най-важните ранни хип-хоп изпълнители е DJ Kool Herc. На Херк се приписва изобретяването на брейкбийта, който е техника за изолиране на барабанния брейк от запис и след това го повтаря отново и отново. Тази техника създаде нов звук, който беше перфектен за танци и бързо се превърна в основна част от хип-хоп музиката.
Друг важен ранен хип-хоп изпълнител е Grandmaster Flash. Флаш беше известен с иновативните си диджейски техники и той се смята за изобретяването на скреч. Скречът е техника на движение на плочата напред-назад под иглата, за да се създаде отличителен звук. Флаш също използва своите диджейски умения, за да създаде разширени танцови миксове от популярни песни, което помогна за популяризирането на хип-хоп музиката.
В началото на 80-те години хип-хопът започва да се премества от улиците в мейнстрийма. Това се дължи отчасти на възхода на хип-хоп звукозаписните компании, като Sugar Hill Records и Def Jam Recordings. Тези лейбъли издадоха хип-хоп албуми, които бяха широко разпространени и продадени, и помогнаха за довеждането на хип-хоп музиката до по-широка публика.
До средата на 80-те години хип-хопът се превърна в основна сила в популярната музика. Изпълнители като Run-D.M.C., LL Cool J и Beastie Boys се радваха на мейнстрийм успех, а хип-хопът се пускаше по радиостанциите и в клубовете по целия свят.
Хип-хопът продължава да се развива и расте през годините и сега е един от най-популярните музикални жанрове в света. Хип-хоп изпълнителите са печелили награди Грами, а музиката им е включвана във филми и телевизионни предавания. Хип-хопът също има голямо влияние върху модата, езика и културата.