1. Двоична форма: Това е най-простата форма, състояща се от две секции, често обозначени като A и B. Секцията A обикновено се повтаря, а секцията B осигурява контраст.
2. Троична форма: Тази форма е подобна на двоичната форма, но включва трета секция, често обозначена като C. Секцията C осигурява допълнителен контраст и развитие на музикалния материал.
3. Рондо форма: Тази форма се състои от повтаряща се основна секция (A), която се редува с контрастни секции (B, C, D и т.н.). Основният раздел се връща поне два пъти, а контрастните раздели осигуряват разнообразие и развитие.
4. Вариации: Тази форма включва вземане на проста мелодия или тема и създаване на серия от вариации върху нея. Всяка вариация може да изследва различни аспекти на темата, като нейния ритъм, хармония или инструментариум.
5. Танцови форми: Много движения в сюитите се основават на традиционни танцови форми, като алеманде, курант, сарабанда и гига. Тези танци имат специфични ритмични модели и структури, които придават на движенията техния характер.
6. Импровизация или свободна форма: Някои движения в сюитите може да позволяват импровизация или спонтанност, където изпълнителите имат повече свобода да изследват и създават, без да следват строга форма.