Типичната структура от четири части, особено популярна в романтичните симфонии, включва:
1. Първо движение: Алегро, често в сонатно-алегрова форма. Това движение обикновено е грандиозно, динамично и задава основния тон на цялата творба.
2. Второ движение: Адажио или Анданте, често в бавен и лиричен стил. Това движение осигурява контраст, като демонстрира изразителни мелодии, емоционален интензитет и спокойна атмосфера.
3. Трето движение: Скерцо или менует, обикновено с жив и контрастен характер. Скерцото често се характеризират с игривост и ритмична енергия, докато менуетите имат по-грациозно и придворно усещане.
4. Четвърто движение: Финал, често в бързо темпо и приповдигнато настроение. Това заключително движение често довежда композицията до енергичен и триумфален край, понякога рекапитулирайки теми от предишни части.
Въпреки че структурата от четири части е била често срещана през романтичния период, композиторите също са изследвали вариации и алтернативи. Някои романтични композиции може да имат повече или по-малко движения, да показват други формални структури като соната-рондо или да включват допълнителни части като бавни въведения, програмни части или интерполирани движения.