През Средновековието танцът става все по-популярен като форма на забавление и често се изпълнява в двора и в пътуващите театри. През 15 век танцът започва да се включва в театралните представления и в крайна сметка се превръща в съществен елемент от много пиеси.
През 17-ти и 18-ти век танцът става силно стилизиран и кодифициран и често се използва за изразяване на емоции и разказване на истории в балети и опери. По време на романтичния период през 19 век танцът става по-експресивен и плавен и често се използва за създаване на усещане за атмосфера и емоция в пиеси и опери.
През 20-ти век театралният танц продължава да се развива и разнообразява и е включен в широка гама от театрални продукции, от мюзикъли и ревюта до пиеси и опери. Днес театралният танц е съществена част от много театрални представления и се радва на публиката по целия свят.
Ето някои ключови фигури в историята на театралния танц:
* Жан-Батист Люли (1632-1687):Френски композитор и хореограф, Люли се смята за основател на френската опера. Той създава балети и опери, които включват сложни и сложни танцови сцени.
* Жан-Жорж Новер (1727-1810):Френски хореограф и балетен теоретик, Новер е приписван с развитието на изкуството на балета d'action, което набляга на използването на танца за разказване на истории и изразяване на емоции.
* Карло Бласис (1797-1878):Италиански танцьор, хореограф и писател, Бласис се смята за една от най-важните фигури в историята на балета. Той разработи система от балетна техника, която се използва и до днес.
* Айседора Дънкан (1877-1927):американска танцьорка и хореографка, Дънкан се смята за основател на модерния танц. Тя отхвърля традиционната балетна техника и създава нов стил на танц, който е по-естествен и изразителен.
* Марта Греъм (1894-1991):Американска танцьорка и хореографка, Греъм се смята за една от най-влиятелните фигури в историята на модерния танц. Тя разработи техника на движение, която набляга на свиването и освобождаването и създаде нов стил на танц, който беше едновременно изразителен и мощен.