1. Отхвърляне на класическия балет: В началото на 20-ти век много артисти и танцьори започват да предизвикват строгите техники, структури и естетика на класическия балет. Те изпитват нужда да се освободят от традиционните форми и да изследват нови възможности в движението и изразяването.
2. Влияние на модерния танц: Модерният танц, който се появява през същия период, играе важна роля в еволюцията на съвременния танц. Пионерите на модерния танц като Марта Греъм и Айседора Дънкан поставят под въпрос конвенционалните техники, наблягайки на индивидуалното изразяване, емоционалната автентичност и експериментирането с движението.
3. Технологични и културни промени: През 20-ти век се наблюдава значителен технологичен напредък, който води до промени в обществото, изкуството и културата. Съвременният танц отговори на тези трансформации чрез включване на нови идеи, музика и вдъхновение от различни култури.
4. Сътрудничество и интердисциплинарно влияние: Съвременният танц е оформен от сътрудничеството между танцьори, хореографи, композитори, музиканти, визуални артисти и други творчески професионалисти. Тези интердисциплинарни сътрудничества откриха нови възможности за артистично изразяване и разшириха границите на това, което може да бъде танцът.
5. Социален и политически контекст: Съвременният танц често отразява социалния и политически контекст, в който е създаден. Използван е като инструмент за себеизразяване, социална критика и активизъм, изследвайки теми като идентичност, пол, сексуалност, човешки взаимоотношения, война, бедност и опасения за околната среда.
В резултат на тези фактори съвременният танц се разви като отделен жанр, който възприема иновациите, индивидуалността и изследването на нови форми на движение, изразяване и артистично сътрудничество.