1. Темпо:Това е скоростта или темпото, с което се възпроизвежда музиката. Танцьорите трябва да съобразят движенията си с темпото на музиката, за да създадат сплотено и хармонично изпълнение.
2. Такт:Тактът се отнася до повтарящия се пулс или акцент в музиката, който разделя времето на равни интервали. Танцьорите трябва точно да уловят ритъма и да стъпват (или да изпълняват танцови движения) на или между ударите, за да поддържат синхронизирането на хореографията.
3. Ритъм:Ритъмът обхваща моделите, създадени от комбинацията от тактове и тишини в музиката. Танцьорите трябва да интерпретират и реагират на ритмичните елементи на музиката, като променят своите движения, паузи и преходи, за да съответстват на музикалната фраза и динамика.
4. Синкопация:Синкопацията възниква, когато танцьорите поставят акцент или изпълняват движения върху различни ритми или неочаквани части от музикалната фраза. Тази техника добавя ритмична сложност и интерес към танцовото изпълнение.
5. Музикално формулиране:Танцьорите трябва да са настроени към формулирането на музиката, което се отнася до музикалното групиране, което включва поредица от ноти или удари, които образуват последователна музикална единица. Съпоставянето на времето и формулировката на техните движения с музикалната фраза помага да се създаде по-сплотено и изразително танцово изпълнение.
Като цяло синхронизирането в танца включва комбинация от прецизност, интерпретация и координация, което позволява на танцьорите да изпълняват движенията си в синхрон с ритъма, динамиката и структурата на музиката. Танцьори, които имат отличен тайминг, създават представления, които пленяват публиката и въплъщават безпроблемно сливане на движение и звук.