В пиесата Сойинка използва танца като метафора за борбата между доброто и злото. Хорото е обредно изпълнение, изпълнено със символика. Танцьорите се движат в кръг, който представлява цикъла на живота. Танцът е придружен и от музика, която представя силата на звука. Музиката понякога е бавна и натрапчива, а понякога бърза и енергична. Танцът и музиката създават усещане за напрежение и вълнение, което нараства с напредването на играта.
Кулминацията на пиесата настъпва, когато Демоук и Мата Карибу се изправят един срещу друг във финален танц. Танцът е битка между доброто и злото и изходът от танца ще определи съдбата на света. Демоук танцува с цялата си сила и страст и в крайна сметка побеждава Мата Карибу. Поражението на Mata Kharibu представлява триумфа на доброто над злото и носи мир и хармония в гората.
Хорото в гората е мощен символ на борбата между доброто и злото. Това е напомняне, че тази борба винаги присъства в живота ни и че винаги трябва да сме готови да се борим за това, което е правилно.