Бални танци: Балните танци бяха съществена част от социалния живот на висшите класи в Европа и Америка. Социални събития като балове и соарета предоставят възможности на хората да се събират, общуват и участват в официални танци. Популярните бални танци от онова време включват валс, кадрил, полка и мазурка.
Котилиони: Котильоните са официални балове, характеризиращи се със сложна хореография и специфични правила на етикета. Котилионите служеха като ритуал за ухажване, където млади неженени мъже и жени си взаимодействаха и показваха социалните си изящества.
Балет: Балетът преживява период на разцвет в началото на 19 век. Романтичният балет се очертава като доминиращ стил, наблягащ на емоционалното изразяване, ефирните движения и сложните дизайни на декорите. Известни балерини като Мари Талиони и Фани Елслер плениха публиката с грациозните си изпълнения.
Народни танци: В селските райони и сред работническата класа традиционните народни танци продължават да играят жизненоважна роля в живота на общността. Тези танци се предават от поколения и отразяват регионалните култури и традиции. Народните танци служеха като израз на радост, ухажване, разказване на истории и социално сближаване.
Театрален танц: Танцът заема видно място в театрални постановки и водевилни представления. Професионалните танцьори демонстрираха своите умения в солови изпълнения, дуета и групови съчетания. Танцовите поредици подобряват разказването на истории и добавят зрелищност към театралните представления.
Танцово обучение: Обучението по танци става популярно сред висшите класове. Смятало се е за съществена част от изисканото образование, наблягащо на елегантността, уравновесеността и социалния етикет. Майстори на танци преподаваха различни танцови форми на млади мъже и жени в частни уроци или танцови академии.
Артистично вдъхновение: Танцът е вдъхновение за други форми на изкуство, особено за живопис и скулптура. Художниците уловиха грациозните движения и емоционалните изражения на танцьорите в произведения на изкуството, подчертавайки естетическата красота на танца.
В обобщение, танцът в началото на 19 век е имал обществено, развлекателно и артистично значение.