1. Оптимизъм след Първата световна война: Краят на Първата световна война донесе чувство на облекчение и оптимизъм, което доведе до културна и социална промяна в Съединените щати. Джазът, със своите оптимистични ритми и импровизационна природа, резонира с празничното настроение на епохата.
2. Забрана и Speakeasies: Забраната, която забрани продажбата, производството и транспортирането на алкохолни напитки, доведе до възхода на пикиазите, незаконни заведения, където се сервира алкохол. Джаз музиката често се изпълняваше в тези заведения, създавайки атмосфера на вълнение и бунт.
3. Епохата на джаза: 20-те години на миналия век стават известни като ерата на джаза, период, характеризиращ се с широката популярност на джаз музиката и нейното влияние върху различни аспекти на културата, включително изкуство, литература, мода и танци. Джазът се превърна в определящ звук на десетилетието и беше прегърнат както от музикантите, така и от широката публика.
4. Харлемски ренесанс: Ренесансът на Харлем е период на културно и артистично възраждане в рамките на афро-американската общност в Ню Йорк. Джазът беше централен компонент на Ренесанса на Харлем, с талантливи джаз музиканти и композитори, произлезли от това жизнено културно движение.
5. Технологичен напредък: Развитието на нови технологии за запис, като фонограф и радио, направи възможно записването и излъчването на джаз музика, позволявайки й да достигне до по-широка аудитория извън местните си корени.
6. Crossover Appeal: Джазът започва да надхвърля произхода си в афроамериканските общности и придобива по-широка привлекателност сред различни демографски и социални класи. Стана популярна форма на забавление в зали за танци, клубове и театри, привличайки хора от различни среди.
7. Виртуозни музиканти: През 20-те години на миналия век се появиха легендарни джаз музиканти, включително Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Флетчър Хендерсън и Бикс Байдербеке, които разшириха границите на музиката с изключителния си талант и иновации.
Като цяло, комбинацията от следвоенния оптимизъм, забранителните епохи, технологичния напредък и талантливите музиканти допринесоха за значителния възход и културното значение на джаза през 20-те години.