Хип-хопът се появява в края на 70-те и началото на 80-те години в Бронкс, Ню Йорк. Първоначално това е субкултура, включваща брейкданс, графити и рапиране. Хип-хопът бързо се разпространи в други градове на Съединените щати и в крайна сметка се превърна в световен феномен. Хип-хопът беше по-популярен сред по-младото поколение и се разглеждаше като форма на изразяване за афро-американските и латиноамериканските общности.
Има няколко причини, поради които джазът беше по-популярен навремето от хип-хопа. Първо, джазът беше по-утвърден жанр с по-дълга история. Джазът съществува от няколко десетилетия и вече има много последователи. Второ, джазът беше по-достъпен за по-широка публика. Пускаше се на различни места, от нощни клубове до концертни зали, и се радваше на хора от всички възрасти и социално-икономически произход. Трето, джазът често се разглежда като по-сложен и интелектуален жанр от хип-хопа. Свързваше се с изкуството и културата и често се изпълняваше от висококвалифицирани музиканти.
Хип-хопът обаче в крайна сметка надмина джаза по популярност. Това се дължи на няколко фактора, включително възхода на MTV, нарастващата популярност на рап музиката и нарастващото влияние на афроамериканската и латиноамериканската култура. Хип-хопът се превръща в доминиращ жанр в музикалната индустрия и остава такъв до днес.