1. Африкански корени:
Джазът черпи до голяма степен от музикалните традиции на западноафриканските култури. Африканската музика се характеризира с импровизация, полиритми, синкопирани ритми и модели на повикване и отговор. Тези елементи поставиха основата на много аспекти на джаза.
2. Духовни и работни песни:
Афро-американските духовни и работни песни изиграха значителна роля в развитието на джаза. Духовните са религиозни песни, които често се пеят в църквите и по време на богослужения. Работните песни, от друга страна, се пееха от афро-американци, докато изпълняваха трудоемки задачи, и те включваха ритмични модели, които им помагаха да работят в синхрон.
3. Блус:
Блус музиката, която се появява в края на 19 век, е друго важно влияние върху джаза. Блусът е известен със своите меланхолични текстове и използването на "сини ноти" (ноти, леко сплескани по височина, придаващи отличително емоционално качество). Много ранни джаз музиканти са били блус певци и са включили блус елементи в своите джаз изпълнения.
4. Рагтайм:
Рагтаймът е популярна форма на пиано музика, която се появява в края на 1800 г., особено в афро-американските общности на Средния Запад и Юга. Ragtime включва синкопирани ритми и повтарящ се басов модел, наречен "oom-pah". Рагтайм пианисти като Скот Джоплин станаха влиятелни в ранните дни на джаза.
5. Музика на духовия оркестър:
Духовите оркестри бяха обичайна форма на музикално забавление в Ню Орлиънс и други южни градове. Тези групи често свирят на паради, танци и други социални събирания. Инструментите на духовите оркестри, включително тромпети, тромбони, кларинети и барабани, по-късно ще станат централни за джаз ансамблите.
6. Импровизация и колективно изразяване:
Една от определящите характеристики на джаза е импровизацията, която позволява на музикантите спонтанно да изразяват себе си и да създават уникални интерпретации на мелодии и ритми. Джаз музикантите често импровизират сола по време на изпълнения, демонстрирайки своите виртуозни умения и креативност. Колективната импровизация, при която музикантите възпроизвеждат идеите на другия, е друг основен аспект на джаза.
7. Появата на джаза в Ню Орлиънс:
Ню Орлиънс е широко смятан за родното място на джаза. Разнообразният музикален пейзаж на града, с голямото му афро-американско население и силни музикални традиции, предостави благоприятна среда за развитието на джаза. Музиканти от различен произход се събраха, експериментирайки и смесвайки своите музикални влияния.
8. Разпространение на джаза:
От Ню Орлиънс джазът започва да се разпространява в други градове в Съединените щати, като Чикаго, Канзас Сити и Ню Йорк. Джаз музикантите обиколиха страната, свирейки в клубове, театри и зали за танци. Появата на фонографа и радиото допълнително допринесе за разпространението на джаза, позволявайки му да достигне до по-широка публика.
През цялата си еволюция джазът е абсорбирал влияния от различни жанрове, като латино музика, класическа музика и дори народна музика. Той е породил множество поджанрове, включително суинг, бибоп, хард боп, куул джаз и др. Всяка епоха на джаза е белязана от свои собствени отличителни стилове, видни музиканти и културно значение.
Джазът остава динамична и непрекъснато развиваща се форма на изкуство, продължаваща да вдъхновява музиканти и да пленява публиката по целия свят със своята ритмична сложност, импровизационен блясък и емоционална дълбочина.