Блусът се появява в селските райони на южната част на Съединените щати, особено в района на делтата на Мисисипи. Често се изпълняваше от пътуващи музиканти, известни като „блус певци“ или „блусмени“, които пътуваха от град на град, споделяйки своите песни. Тези ранни блус музиканти са използвали различни инструменти, включително китара, хармоника и пиано.
Текстовете на блус песните обикновено се занимават с теми за любов, загуба, бедност и социална несправедливост. Блус певците често използват метафоричен език и символика, за да изразят своите емоции и преживявания, а песните им често имат структура на повикване и отговор, като публиката повтаря определени реплики или фрази.
Тъй като блусът набира популярност, той започва да се разпространява отвъд провинциалния юг и в градските райони, като Мемфис, Тенеси и Чикаго, Илинойс. В началото на 20 век блусът става все по-комерсиализиран и редица блус музиканти, като Робърт Джонсън, Би Би Кинг и Мъди Уотърс, постигат национална и международна слава.
Блусът оказа дълбоко влияние върху развитието на други жанрове на американската музика, като джаз, рокендрол и соул. Той също изигра значителна роля в развитието на афро-американската култура и идентичност и остава важна част от американското музикално наследство днес.