Джаз разходката описва начина, по който джаз музикант използва пълния обхват на грифа на пианото или китарата, за да изгради прогресия на акорда и да импровизира. Играчът се "разхожда" нагоре или надолу по врата на инструмента, свирейки ноти по-високо и по-ниско в скалата, докато вървят, и това помага да се създаде динамична и интересна мелодия или прогресия.
Джаз разходките често се използват в джаз и блус музиката и могат да бъдат чути както в импровизирани, така и в композирани мелодии. Те включват последователно свирене на различни ноти от акорд, включително корен, терца, пета и седма, като обикновено се започва от най-ниската нота и се движи нагоре. Това позволява на музикантите да изследват различни гласове и текстури на акорда, както и да използват по-хроматични ноти и разширени хармонии.
Джаз разходките могат да се разглеждат и като преходни пасажи, свързващи различни части от песен или композиция. Те могат да създадат ритмично напрежение и плавно усещане за движение и често се използват за изграждане на очакване или за преодоляване на хармонични промени.
Като цяло, джаз походката е основна техника в джаз музиката, която позволява както мелодична креативност, така и хармонично изследване и е основен елемент от уникалното звучене и стил на джаза и блуса.