Ранните блус музиканти са били предимно пътуващи изпълнители, които са пътували от град на град, свирейки в местни заведения за джук, плантации и други места. Често залагаха на импровизация и черпеха вдъхновение от личния си опит, трудности и ежедневни наблюдения. Блусът служи като средство за изразяване на емоции, споделяне на истории и свързване с публиката чрез прочувствени текстове и прочувствени мелодии.
Тъй като блус музиката придоби популярност, тя започна да се разпространява отвъд селските си корени и намери своя път в градските райони. В началото на 20-ти век градове като Мемфис, Сейнт Луис, Чикаго и Ню Орлиънс стават важни центрове за блус музика. Тези градски центрове привличат блус музиканти от различни региони, което води до появата на различни блус стилове като Делта блус, Пиемонт блус и Чикаго блус.
Инструментите също се развиха с течение на времето. Докато китарата оставаше основен елемент, други инструменти като пиано, барабани и саксофон бяха включени в блус групите, създавайки по-богат и динамичен звук. Блус музикантите започват да експериментират с различни музикални форми, като включват елементи от джаз, рагтайм и кънтри музика.
Блусът оказа дълбоко влияние върху американската музика и култура, оформяйки развитието на жанрове като джаз, рокендрол и ритъм енд блус. През цялата си история блус музиката е служила като мощно средство за социални коментари, засягащи проблеми като бедност, расизъм, любов и загуба.
Днес блус музиката е призната за значима и влиятелна форма на изкуство, запазвайки богатите традиции на афро-американското музикално наследство, като същевременно продължава да се развива и завладява публиката по целия свят.