Джазът възниква в края на 19-ти и началото на 20-ти век в афро-американските общности в южната част на Съединените щати. Възниква от разнообразен набор от музикални влияния, включително африканска фолклорна музика, афро-американски спиричуълс, работни песни и европейски военни маршове и музика на духовия оркестър.
Африканските роби донесоха със себе си своите музикални традиции, които включват вокали за повикване и отговор, полиритми и импровизация. Тези елементи се сляха с европейските музикални форми като рагтайм и блус, за да създадат нов и различен музикален жанр. Джазът се характеризира със своите синкопирани ритми, сложни хармонии и импровизационен характер.
Разпространение на джаза
Джазът набира популярност в началото на 20 век, когато афро-американски музиканти започват да свирят в клубове и театри в градове като Ню Орлиънс, Мемфис и Чикаго. Жанрът беше допълнително популяризиран от развитието на фонографа, което позволи джаз музиката да бъде записана и разпространена сред по-широка публика.
През 20-те години на миналия век джазът се превърна в глобален феномен благодарение отчасти на усилията на джаз музиканти и промоутъри, които обиколиха Европа и други части на света. Този период често се нарича "епохата на джаза" и джаз музиката започва да се свързва с културата на бурните двадесет години на социални промени и артистични иновации.
През 20-ти век джазът продължава да се развива и разнообразява, пораждайки различни поджанрове като суинг, бибоп, куул джаз, хард боп, фрий джаз и фюжън джаз. Джаз музиканти от цял свят допринесоха за развитието на жанра и джазът се превърна в наистина международна форма на изкуство.
Днес джазът е признат и славен като една от най-влиятелните и емблематични форми на музика в света. Той остави незаличима следа в популярната култура и продължава да вдъхновява както музиканти, така и публика.