Импровизация: Джаз музиката е съсредоточена около импровизацията, където музикантите спонтанно създават мелодии, сола и хармонии, вместо стриктно да се придържат към писмена композиция. Тази необуздана креативност добавя елемент на изненада и динамика към музиката.
Синкопация: Ритмично сложният синкоп е често срещана характеристика в джаза. Джаз музикантите често изместват ритъма, като свирят на "и" или извън тактовете, създавайки уникално ритмично усещане, което добавя дълбочина към музиката.
Полиритми: Джазът често използва полиритми, където множество ритмични модели съществуват едновременно. Тази слоеста ритмична структура добавя нюансирано и сложно качество към музиката.
Хармонизиране: Джаз музикантите използват усъвършенствани хармонии, като разширени акорди, променени акорди и хроматизъм. Тези усъвършенствани акордови прогресии създават неочаквани мелодични резолюции и по-богати музикални текстури.
Повикване и отговор: Повикване и отговор, техника, при която един музикант свири фраза, която след това се отговаря или развива от друг музикант, е обичайна практика в джаза. Това взаимодействие създава усещане за разговор между инструментите.
Сини бележки: Сините ноти, леко сплесканите ноти, особено трета, пета или седма от гамата, са основни компоненти на джаза. Тези нюансирани височини придават на джаз музиката нейния характерен емоционален и меланхоличен звук.
Соло: Джаз солата позволяват на отделни музиканти да покажат своите импровизационни умения. Музикантите импровизират сола в контекста на хармоничната структура на песента, създавайки уникални мелодии и вариации, които допринасят за цялостното джаз звучене.
Влияние на африкански ритми и блус: Джазът възниква от африканските музикални влияния и ранните блус традиции. Той запазва тези корени чрез включването на синкопирани ритми, импровизация и експресивни емоционални изпълнения.
Взаимодействие и ансамбълово свирене: В джаза взаимодействието между музикантите и способността им да слушат, отговарят и надграждат идеите на другия са от решаващо значение. Тази съвместна природа на ансамбълното свирене е определящ аспект на джаз изпълнението.
Свобода на изразяване: Джазът насърчава свободата на изразяване и индивидуалността. Джаз музикантите не са обвързани със строги правила или формули; вместо това те възприемат своите лични музикални гласове и интерпретативни подходи.
Като цяло, комбинацията от импровизация, синкопирани ритми, усъвършенствани хармонии, повикване и отговор, сини ноти, соло, ансамбъл взаимодействие и влиянието на африканските ритми и блус допринасят за уникалните качества, които определят джаз музиката.