1. Исторически контекст: Историята се развива през 1922 г., в разгара на епохата на джаза, период, когато този жанр набира огромна популярност. Джазът процъфтява като динамична форма на музика, откъсвайки се от традиционните мелодии и структури. Той въплъщава усещане за иновация и свобода, което силно резонира през това време.
2. Представяне на култура и начин на живот: Джаз музиката играе важна роля в различни обществени среди, описани в романа, като пищните партита, организирани от Джей Гетсби. Музиката илюстрира атмосферата на вълнение и упадък, които определят начина на живот и културата на героите от „Ревящите двадесет“.
3. Символизъм на знаците: Ф. Скот Фицджералд, авторът на Великият Гетсби, използва джаза като символ на самия Гетсби. Точно както джаз музиката предизвиква конвенционалните норми и граници, Гетсби се противопоставя на социалните конвенции и моралните кодекси на стария паричен елит, част от който копнее да бъде.
4. Социален коментар: Романът използва джаз музиката като форма на социален коментар, особено свързан с развиващите се ценности в обществото от висшата класа на епохата. Съпоставянето на джаза, обикновено свързван с маргинализираните и работническата класа, със света на богатите илюстрира критиката на Фицджералд към кухостта и повърхностността, които лежат под неговата фасада.
5. Еволюция на героя: В целия роман присъствието и звукът на джаз музиката съвпадат с ключови моменти от развитието и откровението на героя. Например, първата среща между Гетсби и Дейзи се случва по време на парти, изпълнено със звуците на джаз, което сигнализира за промяна в траекторията на връзката им.
Като цяло връзката между джаз музиката и Великият Гетсби надхвърля историческата си среда. Той навлиза в по-дълбоки теми за социална трансформация, културна критика и търсене на автентични емоционални връзки в епоха, белязана от преследване на богатство и материализъм.