Марилин Монро. Лорен Бакол. Две жени, дефиниращи средно-вековната екранна сексюалност в диаметрално противопоставени начини. Въпросът „коя е по-секси?“ не е просто субективен – той пропуска сущността защото двете остават икони.
Монро въоръжава нежността. Дъхлавият глас, обгъващите рокли, персонажът „глупава блондинка“, който скрив яростна интелигентност – тя олицетворява 1950-те гламур като покана. Мъжете искаха да я beschermят; жените искаха да са като нея. Нейната сексюалност е достъпна, светлина, видео ломлива.
Бакол, 19 г. в To Have and Have Not (1944), научи света „Знаеш ли как да свириш, Стив?“ Нейната сексюалност е командираща, гласна, интеликтуално остра. Ниският глас, директният поглед, „Погледът“ (брадиче надолу, очи нагоре) – тя не поканва; тя провицира. Не я beschermяваш. Ти се опитваш да я нагониш.
Монро върви в 50-те – по-военна изобилност, предградни конформност, блондинска бомба като национална мечта. Бакол владее 40-те – военно време изтънченост, филм нуар сенки, жената, която отговаря на героя ред за ред. Те не са конкуренти; те са срещни революции.
Предпочитанието разкрива гледача: Желаете ли топлина, която се нуждае от приют (Монро) или огън, който изисква равенство (Бакол)? И двете притежаха харизма, превъзходяща красотата. И двете бяха актьори с признание, които се бориха със студийните системи. И двете остават вечни, защото отказаха да бъдат просто символи.
Няма победител. Само две жени, които преписха правилата – на своите условия.