Стих 1:
В малкия град, в който съм израснал, живях в мир и хармония,
До онзи ден, когато всичко се промени, всичко заради ревността.
Казаха, че той шепнел думи на любов, но не знаел, че е лъжа,
Усетих как светът ми се разпада, докато сълзи напълниха очите ми.
Припев:
Тя открадна моя мъж, взе това, което беше мое,
Юмруците й ме удрят, емоциите са разкъсани наполовина,
Сега има белег на сърцето ми, болка, която не отшумява,
Мислех, че съм намерил любовта си, но всичко, което е останало, е сърдечна болка дълбоко в мен.
Стих 2:
Мислех, че мога да му простя, но вредата беше нанесена,
Тя винаги беше там, а сега бях единственият.
Опитах се да отстоявам себе си, но гневът й нямаше граници,
Когато кокалчетата й срещнаха кожата ми, почувствах болката дълбока.
Мост:
През сълзи и побой се заклех да намеря отново силата си,
За да не й позволя да спечели, бих се издигнал и бих поправил напрежението на духа си,
Нямах нужда от мъж, който не може да бъде верен и верен,
И нека тя го има, тъй като бих си върнал това, което е предназначено за мен.
Припев:
Тя открадна моя мъж, взе това, което беше мое,
Юмруците й ме удрят, емоциите са разкъсани наполовина,
Сега има белег на сърцето ми, болка, която не отшумява,
Мислех, че съм намерил любовта си, но всичко, което е останало, е сърдечна болка дълбоко в мен.
Изход:
Отдалечавам се от миналото, прегръщайки силата в себе си,
И когато белезите започнат да заздравяват, намирам любов отново, отново.