Това се отнася до **исламска традиция** за **Иблис (Сатана)** в Кюран.
Когато Аллах създава Адам, Той заповядва на ангелите и джинните да се поклонят. **Иблис (дин, създаден от бездимнен огън) отказва**, казвайки:
"Аз съм по-добър от него; Ти ме създаде от огън, а него от глина." (Кюран 7:12)
Иблис не е „говорил истината“ в **морален или спасителен смисъл**. Той оръжейства фактическо твърдение за бунт. В исламската теология, **истина без покорност (ислам) не е добродетел** – тя е същността на *кфър* (неблагодарност/скриване на истина).
Урокът: **Покорност на божествена заповед надхвърля сравнителна надмощност.** Дори „истински“ аргумент става лъжен, когато се използва за непослушание на Създателя.