В Юлий Цезар (Действие 3, Сцена 2), реакцията на тълпата се променя драматично в две фази:
Първоначално: Те са свити от Брутсовото разсъдително, прозаично обяснение, че е убил Цезар от любов към Рим, а не от завист. Те го прославят като герой, викайки „Живей, Брутс! живей, живей!“ и дори предлагат да бъде koronован.
След речта на Антони: Мастърската на Марк Антони орация – с ирония, завещанието на Цезар и показване на рането тяло – обръща тълпата срещу Брутс. Те стават мстителна тълпа, викайки „Помста! Околок! Търси! Гори! Огон! Убий! Покол!“ и разхвърлят по улиците, в крайна сметка убивайки поет Кина просто защото споделя име с един заговорник.
Сцената демонстрира волатилността на общественото мнение и силата на риториката над разсъда. Шекспир показва хрупкостта на демокрацията, когато убеждението замества дебата.