Обикновено темпото на основния импулс остава стабилно, докато нотите могат да се свирят по-рано или по-късно и да се поддържат по-дълго или да се съкратят, спрямо отбелязаните стойности. Тези корекции на времето имат за цел да добавят музикално усещане и интерпретация, което позволява повишена артистичност и индивидуалност в изпълнението.
Rubato се различава от rallentando (което означава постепенно да се играе по-бавно) или accelerando (да се ускори) по това, че при rubato отклоненията могат да бъдат внезапни и нередовни. Когато се прилага, rubato придава поетична спонтанност и човешко качество на музиката.
Това е често срещана техника в историята на музиката, особено в западната класическа музика от романтичния период и някои форми на фолклор, джаз и други музикални жанрове. Това е импровизационно средство и добавя значително измерение към изпълненията както на инструменталния, така и на вокалния фронт.