Някои от специфичните характеристики на танца, които го правят по-труден за изучаване и реконструиране, включват:
* Липсата на писмен запис. Танцът обикновено не се записва по начин, който лесно може да бъде запазен и изучаван, като музика или литература. Това означава, че изследователите трябва да разчитат на устни истории, визуални представяния (като картини, рисунки и снимки) и други косвени доказателства, за да реконструират исторически танци.
* Разчитането на човешкото тяло. Танцът се изпълнява от човешки тела, които са сложни и променливи. Това затруднява създаването на прецизни и стандартизирани реконструкции на исторически танци, тъй като един и същ танц, изпълняван от различни танцьори, неизбежно ще изглежда и ще се усеща различно.
* Социалният и културен контекст на танца. Танцът често е тясно свързан със социалния и културен контекст, в който се изпълнява. Това означава, че изследователите трябва да разберат историческия контекст на един танц, за да го разберат напълно и реконструират.
Въпреки предизвикателствата, учените по танци са направили големи крачки в изучаването и реконструирането на историческите танци. Чрез внимателно проучване и анализ те са успели да съживят тези танци и да дадат поглед към миналото.
Ето някои примери за това как танцовите учени са изучавали и реконструирали исторически танци:
* Изследването на Маргарет Мийд и Джейн Бело. В началото на 20 век антрополозите Маргарет Мийд и Джейн Бело провеждат обширни изследвания върху танците на балийския народ. Те записаха танците в детайли, използвайки както писмени описания, така и филмови кадри. Това изследване позволи на учените да реконструират балийски танци и да придобият по-задълбочено разбиране на балийската култура.
* Работата на Labanotation Institute. Labanotation Institute е организация с нестопанска цел, посветена на запазването и популяризирането на танцови ноти. Институтът е разработил система за нотиране, която може да се използва за детайлно записване на танцови движения. Тази нотация е използвана за реконструиране на исторически танци, като танците на руския хореограф от началото на 20-ти век Мишел Фокин.
* Реконструкцията на рисунките в пещерата Шове. Рисунките в пещерата Шове са поредица от праисторически пещерни рисунки, открити във Франция през 1994 г. Някои от картините изобразяват човешки фигури, участващи в дейности, подобни на танци. Изследователите са използвали тези картини, за да реконструират праисторически танци и да получат представа за социалния и културен живот на нашите предци.
Това са само няколко примера за това как танцовите учени са изучавали и реконструирали исторически танци. Чрез своята работа те са помогнали за запазването на тази важна форма на изкуство и са осигурили по-задълбочено разбиране на човешката история и култура.