1. Мотив :Мотивът в танца се отнася до повтарящо се движение, жест или модел, който се повтаря в цялото танцово парче. Мотивите могат да бъдат прости, като определено движение на ръцете или краката, или по-сложни, включващи комбинация от движения, позиции на тялото и пространствени отношения. Повтаряйки мотиви, хореографите създават усещане за единство и съгласуваност в рамките на танца. Мотивите могат също да служат като градивни елементи за разработване и промяна на последователности от движения.
2. Концепция :Концепция в танца е основната идея, тема или разказ, който ръководи хореографията. Понятията могат да бъдат абстрактни или конкретни, буквални или метафорични и могат да черпят вдъхновение от различни източници, включително литература, история, личен опит или социални въпроси. Силната концепция осигурява на хореографа рамка за организиране и структуриране на танцовата пиеса и помага за създаването на смислено и ангажиращо изживяване за публиката.
3. Качество на движение :Качеството на движението се отнася до начина, по който танцьорите изпълняват движенията си. Той обхваща фактори като енергия, плавност, прецизност и динамика. Различните качества на движението могат да създадат различни настроения и атмосфера в рамките на едно танцово произведение, вариращи от грациозни и лирични до силни и атлетични. Хореографите използват качеството на движението, за да предадат емоции, характери и цялостния тон на танца.
4. Пространствени отношения :Пространствените отношения в танца се отнасят до начина, по който танцьорите взаимодействат с пространството около тях. Това включва използването на нива (високо, средно, ниско), посоки (напред, назад, настрани) и пътища (прави линии, криви, спирали). Хореографите манипулират пространствените отношения, за да създадат визуално интересни модели, композиции и динамика. Ефективното използване на пространствените отношения може да подобри общото въздействие и изразителността на танца.
5. Ритъм :Ритъмът е основен елемент на танца и играе жизненоважна роля при оформянето на неговата времева структура. Включва организацията на движението във връзка с времето, включително темпо (скорост), метър (редовни ритмични модели) и синкоп (акценти или измествания на удари). Чрез ритъма танцьорите създават усещане за пулс, енергия и музикалност в движенията си, като често ги привеждат в съответствие с музикалния съпровод.
6. Динамика :Динамиката се отнася до промяната в енергията, интензивността и силата в танцовите движения. Хореографите използват динамика, за да създадат контраст, да изградят вълнение и да предадат емоционални нюанси. Динамиката може да варира от мека и нежна до експлозивна и мощна и може да се приложи към отделни движения, фрази или цели части от танцовото парче.
7. Характер и разказване на истории :В танцови изпълнения, които разказват история или изобразяват специфични герои, мотиви, концепции и качества на движение се използват за създаване на различни личности и предаване на техните преживявания, емоции и взаимодействия. Танцьорите въплъщават героите чрез техните движения, изражения на лицето и жестове, вдъхвайки живот на разказа.
Чрез умело интегриране и изследване на мотиви, концепции и различни танцови елементи, хореографите създават многоизмерни и запомнящи се танцови изпълнения, които се свързват с публиката както на естетическо, така и на емоционално ниво.