Софокъл, един от най-големите древногръцки трагици, е написал над 100 пиеси, от които само седем са оцелели. Три от тях се отличават със силни, независими женски герои, които предизвикват традиционните роли на пола и обществените очаквания. Тези пиеси са:
* Антигона
* Електра
* Филоктет
Антигона
Антигона е дъщеря на Едип, легендарният цар на Тива. В пиесата Антигона се противопоставя на заповедите на чичо си Креон, който е забранил погребението на брат й Полиник. Антигона вярва, че е неин дълг да погребе брат си, дори това да означава да рискува собствения си живот. В крайна сметка тя е заловена и осъдена на смърт, но се самоубива, преди присъдата да бъде изпълнена.
Антигона е сложна и трагична фигура. Тя е силна, смела и принципна, но също така е упорита и своенравна. Неподчинението й на Креон води до нейното падение, но в крайна сметка тя се очертава като героична фигура, която е готова да умре за своите вярвания.
Електра
Електра е дъщеря на Агамемнон, цар на Аргос, който е убит от съпругата му Клитемнестра и нейния любовник Егист. В пиесата Електра търси отмъщение на майка си и Егист за тяхното престъпление. Тя е подпомогната от брат си Орест, който се завръща от изгнание, за да убие Клитемнестра и Егист.
Електра е страстна и отмъстителна жена, която е погълната от желанието си за справедливост. Тя е готова на всичко, за да отмъсти за смъртта на баща си, дори това да означава да пожертва собствения си живот. Историята на Електра е мощно изследване на темите за скръбта, отмъщението и изкуплението.
Филоктет
Филоктет е гръцки воин, ухапан от змия по време на Троянската война. Той беше изоставен на остров Лемнос, защото раната му беше толкова зловонна, че разболяваше неговите другари войници. В пиесата Филоктет е спасен от Лемнос от Одисей и Неоптолем, които се нуждаят от неговата помощ, за да спечелят Троянската война.
Филоктет е сложен и симпатичен персонаж. Той е опитен войн и верен приятел, но също така е и трагична фигура, която е изоставена и предаден. Историята на Филоктет е вълнуващо изследване на темите за страданието, загубата и героизма.
Радикалните женски пиеси на Софокъл оспорват традиционните роли на половете и обществените очаквания. Неговите женски герои са силни, независими и смели и се противопоставят на условностите на своето време. Тези пиеси са доказателство за гения на Софокъл като драматург и неговото дълбоко разбиране на човешките условия.