И хоралът, и кантата са вокални музикални форми с дълбоки корени в западната класическа традиция, но служат за съвсем различни цели и мащаби. Разбирането на разликата илюстрира как композиторите са подходили към свещено и светско разказване чрез музика.
Хоралът е фундаментално четиригласен химн, предназначен за конгрегационно пеене, особено в лютеранските и протестантските богслужби. Неговата структура е навремено проста: едно движение, религиозен текст и хомофонна текстура (мелодия с акордовно съпровождение), която позволява на необучен глас да участва. Мислете за хармонизациите на Бах на лютерански хорални мелодии – достъпни, молитвенски и общностни.
Кантата (от италиански cantare, „да пее“) е многодвижен вокален съчинение от значително по-голям мащаб. Тя включва солисти, хор и инструментален ансамбъл, плетени заедно речитативи, арии, дуети и хорови движения. Докато много кантати са свещени (църковните кантати на Бах са връхът), формата обгръща и светски теми – митологични, пасторални или драматични нарративи, изпълнявани в концертни зали, а не в богслужби.
| Характеристика | Хорал | Кантата |
|---|---|---|
| Дефиниция | Четиригласен химн | Многодвижен вокален съчинение |
| Основна употреба | Църковни служби | Концертни зали |
| Тип текст | Религиозен | Религиозен или светски |
| Структура | Едно движение | Няколко движения |
| Изпълнители | Конгрегация/хор | Солисти, хор, оркестър |
По същност: хоралът е строителен блок на протестантската литургия; кантата е драматична музикална архитектура, изградена от много такива блокове (и не само).