Театралните заводи на Шекспир привличаха изключително разнообразен пресен от елизабетанското и джакобианското общество. Публичните театри (Глобъс, Роуз, Лебед) бяха сред малкото места, където благородници, търговци, ремеслиници и работници споделяха опит – макар и от различни 유리чни точки.
| Зона | Цена | Типични посетители |
|---|---|---|
| Господарски ложи / Частни кутии | 6d–2s+ | Благородство, джентри, чуждестранни посланици |
| Джентри ложи (галерии с седалки) | 3d–6d | Богати търговци, адвокати, лекари, духовници |
| Галерии (покрити, бänkо седалки) | 2d–3d | Среден клас, квалифицирани ремеслиници, ученици |
| Дворището / Пит (стоещи, открито) | 1d (пени) | Работници, слуги, ученици, „земеделци“ (groundlings) |
Земеделците (groundlings) стойах рамено до рамено часове, ядеха, пиеха, реакционираха гласно – подбуждаха злодеи, подкарваха актьорите, аплодираха на битките. Ангажиментът им оформяше представленията; клоуните играеха директно за тях.
Галантите (модни млади благородници) понякога седяха на сцената, показвайки дрехи и коментирайки гласно – отвлечение, което актьорите включваха в представлението.
Жените посещаваха от всички класове, макар че порядочните жени носеха маски или седяха в покрити галерии. Пуритяните осъждаха театъра като неморален; техните протести в крайна сметка го затвориха (1642).
Шекспир писа за тази хетерогенност: ниска комедия за дворището, политически нюанси за галериите, философска дълбочина за господарите. Една пiesa трябваше да задоволи съветника на цар и чевляр едновременно – ограничение, което кова неговата неповторима гъвкавост.