Пет мюзикла, които издигат безумието на нова степен: Най-добрите бързини
- Уринетаун: Мюзикалът (2001) — Тони-наградена дистопия: липса на вода → монопол на частни тоалетни. Песни: „Е привилегия да си какаш“, „Бягай, свобода, бягай!“ Сатира над капитализма, бюрокрацията и клишите на мюзикла.
- Токсичният мстител (2009) — От траш филма на Трома от 1984 г. Почиствач → радиоактивен супергерой. Песни: „Песента на кмета“, „Токсична любов.“ Зелено-кемпово величие.
- Безумие за трава: Мюзикалът (1998) — Оф-Бройдуей пародия на пропагандистския филм от 1936 г. Тийнейдъри, трава, истерия. Песни: „Сtofът“, „Мейри Джейн.“ Кемп като критика.
- Канибал! Мюзикалът (1993) — Студентски филм на Трей Паркър → сцена. Туристи, пусто остров, гастрономски ужас. Песни: „Хайде да ядем“, „Канибалска любов.“ Преди „Саут Парк“ абсурдност.
- Момичето-клекер: Мюзикалът (2001) — Полу-клекер, полу-момиче, намерено в пещера в Западна Вирджиния. Песни: „Аз съм просто момиче-клекер“, „Жена от провинцията.“ Таблоиден ужас среща сърце.
Тези шоу доказват, че мюзикалният театър може да перевари всичко — урин, радиация, трава, човешко месо, криптозоология — и да изплюе изкуство.