Защо Шекспировe пьеси вече бяха вълнуващи – той не е трябвало да ги „прави“ такива
Шекспир не е трябвало да налага вълнение – неговите пьеси бяха блокбастерите на елизабетински Лондон
Ето защо те хващаха публиката:
- Език като спетакъл: Публиката идваше да чуе поезията – думиигра, метафори, ритъм, изобретателност.
- Универсални човешки стакове: Любов, власт, ревност, предателство – разпознаваеми за всички класове.
- Структурно напрежение: Объркани идентичности, драматична ирония, клифхенгери, обърквания.
- Комично облекчение: Нараци, клоуни, фрийски хумор балансираха трагедията и задържаха „граундлингс“ ангажирани.
- Актуална резонанс: Пьесите ехоираха дворцови интриги, тревога за наследство, религиозно напрежение, чужди заплахи.
- Спетакъл и сценографски изкуство: Привидения, битки, бури, превратяния – максимизиране на голямата сцена.
Той писа за популярно, изискваща, смесена по класове театрална публика. „Вълнуващ“ беше базалината за оцеляване.