Стихотворението започва с говорещия, мъж, който се обръща към своята любима, жена, докато яздят заедно на кон. Той изразява любовта си към нея и съжалението си, че трябва да се разделят. Той й казва, че никога няма да я забрави и че винаги ще пази спомените от времето им заедно.
Докато се возят, мъжът разсъждава върху връзката им и предизвикателствата, пред които са изправени. Той признава, че са имали разногласия и неразбирателства, но подчертава, че любовта им един към друг винаги е била силна. Той й казва, че е благодарен за времето, което са прекарали заедно и че никога няма да съжалява за изборите, които са направили.
Жената отговаря на думите на мъжа със собствени изрази на любов и съжаление. Тя му казва, че ще й липсва много и че никога няма да забрави времето, което са прекарали заедно. Тя го уверява, че винаги ще му бъде вярна и че никога няма да спре да го обича.
Поемата завършва с това, че двамата влюбени се отдалечават един от друг. И двамата са изпълнени с тъга и съжаление, но също така са благодарни за времето, което са прекарали заедно. Те знаят, че никога няма да се забравят и че любовта им винаги ще бъде силна, независимо какво крие бъдещето.