Настройката:
* Участници: Деца на възраст 3-6 години.
* Условия: Три групи деца бяха изложени на различни модели:
* Агресивен модел: Манекенката си играеше агресивно с куклата Бобо, като я удряше, риташе и крещеше.
* Неагресивен модел: Моделката си играеше спокойно с играчки, без да обръща внимание на куклата Бобо.
* Контролна група: Децата не видяха никакъв модел.
* Наблюдение: След излагане на модела (или не), на децата беше позволено да играят в стая с различни играчки, включително куклата Бобо.
Констатациите:
* Децата, които са наблюдавали агресивния модел, е по-вероятно да се държат агресивно спрямо куклата Бобо. Те имитираха поведението на модела, включително удряне, ритане и вербална агресия.
* Децата, които са наблюдавали неагресивния модел, е по-малко вероятно да бъдат агресивни. Те си играеха мирно с играчките и взаимодействаха с куклата Бобо по по-нежен начин.
* Децата от контролната група показват минимална агресия.
Ключови заключения:
* Ученето чрез наблюдение играе важна роля при оформянето на поведението. Децата учат нови поведения, като наблюдават и имитират другите, дори когато тези поведения са агресивни.
* Експериментът с куклата Бобо предостави доказателства за теорията за социалното обучение на Бандура. Тази теория гласи, че ученето става чрез наблюдение и имитиране на поведението на другите, както и чрез подсилване и наказание.
* Проучването подчерта важността на моделите за подражание при оформянето на поведението. Положителните ролеви модели могат да насърчат просоциално поведение, докато отрицателните ролеви модели могат да допринесат за агресивно и вредно поведение.
Експериментът с куклата Бобо оказа голямо влияние в области като психология, образование и медийни изследвания. Има значение за разбирането на начина, по който децата учат, ролята на медийното насилие при оформянето на поведението и значението на положителните ролеви модели в обществото.