Концепция:
Play Measure, известна още като скала за оценка на поведението при игра, е инструмент, предназначен да оцени игровото поведение на индивиди. Той предоставя стандартизиран и систематичен метод за наблюдение, записване и оценка на игровото поведение на деца и възрастни в различни условия. Мярката за игра оценява различни аспекти на играта, включително социално взаимодействие, креативност, комуникация, емоционално изразяване, когнитивни умения и физическо развитие.
Цел:
Основната цел на мярката за игра е да придобие представа за моделите на игра и поведението на индивида. Като наблюдават и анализират поведението при игра, професионалисти, като детски психолози, специалисти по развитие и преподаватели, могат да идентифицират силните страни и областите на трудности в различни области на развитието. Тази информация може да помогне при диагностицирането, планирането на интервенцията и проследяването на напредъка във времето.
Структура:
Мярката за игра се състои от поредица от наблюдения и оценки на поведението при игра. Може да се провежда в различни условия, включително детски площадки, класни стаи или специално проектирани зони за игра. Наблюдателят използва структуриран формуляр за наблюдение или контролен списък, за да запише появата или интензивността на специфично игрово поведение.
Категории на поведение при игра:
Мярката за игра обикновено категоризира поведението при игра в различни домейни или типове, които могат да включват:
1. Социална игра: Взаимодействия и съвместна игра с връстници, включително сътрудничество, споделяне и въображаема игра.
2. Преструваща се игра: Сценарии за игра с въображение и използване на реквизит за представяне на предмети или ситуации от реалния живот.
3. Функционална игра: Игра, включваща манипулиране на предмети, експериментиране, изграждане или изследване на различни материали.
4. Конструктивна игра: Създаване или изграждане на структури, произведения на изкуството или други творчески проекти.
5. Комуникация и език: Игра, която включва вербална комуникация, разказване на истории или използване на език.
6. Емоционално изразяване: Игра, която позволява изразяване на емоции, като престорен гняв или радост.
7. Сетивно изследване: Игра, която ангажира сетивата, като докосване, помирисване и слушане.
Резултат:
Мярката за игра предоставя подробен анализ на игровото поведение на индивида. Оценката може да идентифицира области, в които индивидът превъзхожда, както и области, в които може да е необходима подкрепа или намеса. Тази информация може да допринесе за разработването на целенасочени интервенции или образователни стратегии за насърчаване на холистичното развитие и поддържане на здравословно игрово поведение.