Въпреки че образът на бялата рокля на Мерилин Монро, която се вдига нагоре, докато минава влак на метрото, е незабавно разпознаваем и предизвиква усещане за спонтанност, това всъщност беше внимателно оркестриран момент.
Ето защо:
* Сцената беше повторена много пъти: Заснемането включва множество снимки и настройки, за да се получи перфектният кадър. Раздуването на роклята беше постигнато от мощни ветрила, поставени стратегически, за да създадат ефекта на вятъра.
* Роклята на Мерилин Монро: Бялата рокля не беше просто рокля; той е проектиран специално за сцената, с лека материя, предназначена да се раздува лесно.
* Реакцията на публиката: Екипът на филма дори нае статисти, които да реагират на роклята, добавяйки към реализма на сцената.
Ето защо, въпреки че образът на сцената с „рокля в метрото“ се превърна в синоним на непланирани, спонтанни моменти, това беше внимателно изработена театрална постановка.