1. Страхът от лудостта: Лудият шапкар, със своите безсмислени бръщолевения и хаотично поведение, въплъщава викторианския страх от психични заболявания. Лудостта често се възприема като ужасяваща и неконтролируема сила, а непредсказуемата природа на Лудия шапкар служи като предупредителна история.
2. Абсурдът на обществото: Безсмисленото чаено парти на Лудия шапкар и странният и безсмислен свят, който обитава, представят викторианските тревоги за все по-сложната и често нелогична природа на обществото. Поведението на Лудия шапкар може да се разглежда като сатира на твърдите социални структури и обичаи на викторианска Англия.
3. Опасностите на промишлеността: Шапкарската професия на Лудия шапкар е свързана с нарастващата индустриализация на викторианска Англия. Известно е, че използването на живак в производството на шапки причинява отравяне с живак, което може да доведе до неврологични увреждания и потенциално лудост. Състоянието на Лудия шапкар послужи като предупредителна история за потенциалните опасности от индустриалната работа.
4. Силата на въображението: Въпреки своята лудост, Лудият шапкар също е фигура с безгранична креативност и въображение. Неговият безсмислен свят и странни изказвания канят читателите да изследват царството на фантазията и силата на въображението.
5. Значението на играта и глупостите: Фокусът на Лудия шапкар върху играта и безсмисленото поведение може да е бил начин за викторианците да избягат от натиска на техния скован и структуриран живот. Чаеното парти на Лудия шапкар, например, е хаотично и безгрижно събиране, предлагащо усещане за освобождаване от ограниченията на ежедневието.
6. Заплахата от социална промяна: Нетрадиционното поведение на Лудия шапкар и оспорването на социалните норми могат да се разглеждат като символ на тревогите за социална промяна, които преобладават във Викторианска Англия. Нарастващият възход на индивидуализма и поставянето под въпрос на традиционните ценности се разглеждат като дестабилизиращи сили, а Лудият шапкар представлява потенциал за обществен хаос и разстройство.
Като цяло Лудият шапкар беше сложна и двусмислена фигура за викторианците, отразяваща както техните тревоги, така и техните стремежи. Неговата хаотична природа, неговият безсмислен свят и неподчинение на социалните норми го направиха очарователен и издръжлив герой.