* Свръхестественото: Пиесата представя присъствието на свръхестественото чрез фигури като вещиците, които се смятат за олицетворение на силата на съдбата и хаоса. Те предсказват бъдещите нещастия на Лир, влияят върху действията му и задвижват заговора.
* Поличби и пророчества: Пиесата е изпълнена с поличби и пророчества, често тълкувани като предупреждения или индикатори за бъдещи събития. Загадъчните поговорки на глупака и предсказанията на вещиците подхранват вярата на Лир в силата на съдбата и съдбата.
* Природни феномени: Бурята, която бушува заедно с емоционалния срив на Лиър, често се разглежда като символ на хаоса и разрухата, причинени от човешката глупост. Природата, отразяваща вътрешния смут на героите, е в съответствие с вярата, че природните събития могат да отразяват човешките действия и емоции.
* Мъдростта на глупака: Присъствието на Глупака действа като контрапункт на рационалността на съда. Той говори с гатанки и използва народна мъдрост, често загатвайки за силата на съдбата и късмета, подчертавайки по-тъмната страна на човешката природа.
* Слепотата на Лиър: Слепотата на Лир за истинските характери на дъщерите му може да се тълкува като форма на самопричинено невежество. Разчитането му на ласкателство и неспособността му да види истината се коренят в желанието му за свят, в който редът и предсказуемостта царуват над всичко.
Изключително важно е да се отбележи: Докато *Крал Лир* изследва тези теми, Шекспир не ги представя като непременно „суеверни“ в съвременен смисъл. Той умело съчетава тези елементи с човешкия избор и отговорност.
Пиесата в крайна сметка предполага, че докато съдбата и външните сили могат да играят роля, човешките избори и действия са движещите сили зад трагедията, която се разгръща. Суеверието може да повлияе на вярванията на героите, но не е единствената причина за действията им или за трагичния изход на пиесата.