Теми:
* Амбицията и нейните последствия: И двете пиеси изследват разрушителната сила на неконтролираната амбиция. Амбицията на Макбет го кара да убие своя крал, докато желанието на Хамлет за отмъщение го поглъща и в крайна сметка води до неговото падение.
* Естеството на реалността и външния вид: И двете пиеси поставят под въпрос надеждността на външния вид и трудността да се разбере истината. Хамлет се бори с автентичността на твърденията на призрака, докато Макбет непрекъснато е преследван от халюцинации и илюзии.
* Морална неяснота: Нито една игра не предлага ясно очертани герои или злодеи. И Макбет, и Хамлет се борят с морални дилеми и правят избори, които имат опустошителни последици.
* Покваряващата сила на злото: И двете пиеси изследват начините, по които злото може да се разпространи и да зарази дори най-добродетелните хора. Амбицията на Макбет го води по пътя на унищожението, докато нерешителността на Хамлет позволява на злото да процъфтява.
Структура:
* Фокус върху отмъщението: И двете пиеси са съсредоточени върху темата за отмъщението, макар и по различни начини. Заговорът за отмъщението на Хамлет движи цялата пиеса, докато убийството на Дънкан от Макбет е мотивирано от желание за власт, което произтича от пророчество за това, че той ще стане крал.
* Използване на свръхестествени елементи: И двете пиеси включват свръхестествени елементи, които влияят на действията и решенията на героите. Призракът в Хамлет и вещиците в Макбет играят значителна роля в оформянето на съдбите на главните герои.
* Трагични герои: И двамата главни герои се считат за трагични герои, погрешни личности, които правят съдбоносни избори, които водят до тяхното падение.
Стил:
* Ямбичен пентаметър: И двете пиеси са написани с ямбичен пентаметър, ритмичния модел, който Шекспир използва в повечето от пиесите си.
* Използване на монологи: Както Макбет, така и Хамлет използват монолози, дълги речи, в които разкриват най-съкровените си мисли и чувства.
Други прилики:
* И двете пиеси изследват темите за съдбата и свободната воля.
* И двете пиеси имат силни женски образи, които влияят върху действията на главните мъже. (Лейди Макбет и Гертруда в Хамлет)
* И двете пиеси се смятат за едни от най-великите произведения на английската литература.
Докато Макбет и Хамлет се различават по своите сюжети и герои, тяхното изследване на общи теми, структура и стил ги прави две от най-трайните и въздействащи трагедии на Шекспир.