Съдържание:
* Екзистенциализъм: Ужасите на войната и окупацията на Франция подхранват скок в екзистенциалистичните пиеси. Драматери като Жан-Пол Сартр и Алберт Камю изследваха теми за абсурд, свобода и търсене на смисъл в безсмислен свят. Пиеси като „Без изход“ (Сартр) и „Неразбирането“ (Камю) се превърнаха в емблематични произведения на екзистенциалистичния театър.
* Политически ангажимент: Войната предизвика силна политическа осведоменост в театъра, като пиесите често се занимават с темите за съпротива, сътрудничество и борбата за освобождение. Това доведе до развитието на пиеси с явни политически послания, като „мухите“ от Сартр и „справедливите убийци“ от Алберт Камю.
* Социален коментар: Войната също така изведе на преден план социални въпроси като бедност, дискриминация и въздействието на травмата върху хората и обществото. Драматери като Жан Ануил и Жан Жирауукс се обърнаха към тези теми в своите произведения, често използвайки алегория и сатира, за да коментират политическите и социалните реалности на следвоенната Франция.
* Историческа драма: Самата война се превърна в обект за исторически драми, като драматурзи като Жан-Пиер Амонт и Робърт Хосейн създават пиеси, които изследват влиянието на войната върху хората и обществото.
Форма:
* театрално експериментиране: Военните години отбелязаха нарастване на експерименталния театър, като драматурзи като Жан Генет, Самюъл Бекет и Еуенско Йонеско предизвикват традиционните театрални конвенции. Те въведоха елементи на абсурдизъм, сюрреализъм и нелинеен разказ, прокарвайки границите на драматичния израз.
* счупване на четвъртата стена: Следвоенният театър видя по-голям акцент върху ангажираността на публиката и счупването на четвъртата стена. Драматурнири като Артур Адамов и Жан-Клод Грумберг използваха техники като директен адрес и импровизация, за да създадат по-потапящо театрално изживяване.
* Възход на нови драматурзи: Войната доведе до ново поколение на възникващи драматурзи, които донесоха нови перспективи и нови идеи на френската театрална сцена. Това съживи френския театрален пейзаж и допринесе за продължителната му еволюция.
Отвъд конкретни теми и форми, Втората световна война също се отрази на цялостния пейзаж на френския театър:
* подновяване: Военните години видяха, че много театри са унищожени, а следвоенният период се наблюдава период на възстановяване и подновяване. Това обновяване донесе със себе си обновено чувство за цел и желание да се използва театър като инструмент за социални и политически промени.
* Национална идентичност: Войната оказа дълбоко влияние върху френската национална идентичност и театърът се превърна в начин хората да се борят с наследството на войната и да потвърдят отново чувството си за френски.
Като цяло, Втората световна война имаше дълбоко и трайно въздействие върху френския театър. Той оформя темите, формите и цялостната атмосфера на театралния пейзаж, създавайки период на иновации и експерименти, който продължава да влияе на театъра и днес.