1.Покровителството на кралица Елизабет:
Кралица Елизабет I беше управляващият монарх по времето на Шекспир. Тя беше покровителка на изкуствата и нейният двор осигури благоприятна среда за театрални постановки. „Сън в лятна нощ“ вероятно е написана за изпълнение в двора или за друга знатна публика.
2.Ренесансов хуманизъм:
Периодът на Ренесанса е свидетел на подновен интерес към класическата гръцка и римска литература. „Сън в лятна нощ“ черпи вдъхновение от „Метаморфозите“ на Овидий и комедиите на Плавт, отразявайки влиянието на класическата литература върху елизабетинската драма.
3. Елизабетски брачни обичаи:
Пиесата включва елементи от традиционните елизабетински сватбени тържества и ритуали, включително маски, танци и музика. Тези елементи са често срещани в придворните развлечения по времето на Шекспир.
4. Феите и свръхестественото:
Вярата във феите и свръхестественото е преобладаваща през Елизабетинската епоха. „Сън в лятна нощ“ изследва тези вярвания, включвайки герои като Титания, Оберон и Пък, които представляват магическото царство.
5.Аристократично свободно време:
Пиесата се върти около развлекателните дейности на атинските висши класове, които участват в лов, танци и други форми на забавление. Това отразява социалните и развлекателни занимания на елизабетинската аристокрация.
6. Социална и политическа сатира:
„Сън в лятна нощ“ съдържа елементи на социална и политическа сатира, като често използва хумор, за да се подиграе с обществените условности, класовите различия и човешките глупости.
7. Алегория и символизъм:
Пиесата използва алегория и символика, за да предаде по-дълбоки значения, алегорично представяйки сложността на любовта и взаимодействието между реалност и илюзия.
8. Пасторални и придворни настройки:
Пиесата преплита две различни сцени:пасторалната гора и придворното атинско общество. Това съпоставяне подчертава контраста между естествения свят и изкуствения живот в двора.
В заключение, „Сън в лятна нощ“ е продукт на елизабетинската епоха, отразявайки културните, класическите и социалните влияния от това време. Шекспир използва елизабетинските обичаи, вярвания и литературни традиции, за да създаде един фантастичен и очарователен свят, който все още резонира с публиката днес.