5 век пр. н. е. бележи златния век на гръцката трагедия. През този период се появяват трима велики трагици:Есхил, Софокъл и Еврипид. Техните творби изследват широк спектър от теми, включително природата на човешкото страдание, конфликта между доброто и злото и ролята на съдбата в човешките дела.
Есхил
Есхил е първият от великите трагици. Неговите пиеси са известни със своя грандиозен мащаб и мощна образност. Най-известните му произведения включват *Орестея*, трилогия, която разказва историята на проклятието, което измъчва дома на Атрей, и *Прометей вързан*, която разказва историята на титана Прометей, който е наказан от Зевс, защото е дал огън на човечеството .
Софокъл
Софокъл е вторият от великите трагици. Неговите пиеси са известни със своята симетрия и баланс. Най-известните му произведения включват *Едип царят*, който разказва историята на Едип, който неволно убива баща си и се жени за майка си, и *Антигона*, която разказва историята на Антигона, която се противопоставя на заповедите на чичо си Креон да погребе брат й Полиник.
Еврипид
Еврипид е третият от великите трагици. Пиесите му са известни със своя реализъм и фокуса си върху вътрешния живот на героите му. Най-известните му творби включват *Медея*, която разказва историята на Медея, която убива децата си като отмъщение за предателството на съпруга си Язон, и *Вакхаите*, която разказва историята на Дионис, който се завръща в Тива, за да накаже града за не признавайки своята божественост.
Театър
Гръцките трагедии се изпълняват в театър, който обикновено е построен на склона на хълм. Сцената беше кръгла платформа, заобиколена от полукръгла аудитория. Актьорите бяха с маски и сложни костюми. Спектакълът беше придружен от музика и танци.
Публиката
Публиката на гръцките трагедии се състои от мъже, жени и деца от всички социални класи. Пиесите се разглеждат като форма на гражданско образование и спомагат за насърчаване на чувството за общност сред гражданите на Атина.
Наследството на гръцката трагедия
Гръцката трагедия оказва дълбоко влияние върху западната литература и театър. Произведенията на Есхил, Софокъл и Еврипид са преведени на много езици и са изпълнявани по целия свят. Техните пиеси продължават да се изучават и да се възхищават заради тяхната красота, тяхната мъдрост и тяхното значение за човешкото състояние.